Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с Илиан

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус "  с Илиан Тиганев, диригент на най-старото певческо сдружение " Ангел Букорещлиев “, което покори публиката в три страни.

Пловдивският хор " Ангел Букорещлиев “ се върна от едно забавно турне. Обиколихте три страни. Разкажете ни повече за това!

Ако някой ни беше споделил преди една година, че ще пеем в най-дългата пещера в Европа, на антична сцена в Пула, на най-големия площад с изход към Адриатическо море в Италия, несъмнено щяхме да му кажем да не не помни да си вземе нотите и фенерче. Но ние в действителност с гласовете си изпълнихме пространства, които са виждали история, тишина, популярност. Пяхме подземен, под небето, в три разнообразни страни. Навсякъде оставихме освен мелодия, звуци, а и парченце от българската душа.

Къде в действителност бяхте? И какъв беше мотивът? Как се озовахте там?

Ние бяхме поканени от интернационален европейски фестивал в град Истрия, Пореч – това е полуостров в Хърватска. Там направихме трибют дружно с 11 други състава от целия свят и показахме парченце от българската просвета. В такова интернационално присъединяване най-ценното е освен ние какво ще оставим, само че какво ще оставят и другите участници. Запознахме се с тях, беше доста добър продан на просвета, на история и освен. С някои си обменихме координати, с цел да може да поддържаме връзката напред. Разбира се, постоянно ги каним в нашата блага страна България и в нашия безценен град Пловдив, с цел да може да усетят и те парченце от това, което най-вероятно не са виждали.

Тези другите хорове като вас ли бяха, с толкоз традиция, със запазена марка?

Всеки състав има разнообразни забавни неща, които показва. Със сигурност ни сграбчи и настроението, и страстта на другите сформира. Всеки състав е специфичен по подобен метод, че си носят традициите от всяка страна. А пък нашият хор си носи 130-годишната история.

Така е, да.

Носи български дух, надълбоко запечатан в нашите души. И това всеки един хорист, който пее в пловдивско певческо сдружение го умее, тъй като се предава от човек на човек, от хорист на хорист посредством този дух, който ние носим.

Защо е значимо присъединяване на един български хор на подобен конгрес, на подобен интернационален фестивал?

Международната сцена дава вероятност. Тя ни припомня, че въпреки да сме от дребна страна, можем да бъдем големи в това, което вършим, в нашето изкуство. Хоровото пеене е език, който не се нуждае от превод. Нашият хор потвърждава, че този език е жив, въздействащ и надълбоко пазещ.

Вие български репертоар ли изпълнявахте или и нещо класическо?

Нашият репертоар е доста разнороден. Съдържа български песнопения, църковно-славянски песнопения, съдържа български обработен фолклор, песни от целия свят. Ето, да вземем за пример, като изпяхме една " Санта Лучия “, какво се случи – нещо невиждано. Изведнъж цялата зала светна от включените фенерчета на телефоните на слушателите. И беше като че ли, че песента ги прегърна. Беше неописуемо! Видяхме доста усмивки, хората ни приветстваха прави. Това е миг, който ще помним много дълго време

Къде още бяхте, с изключение на в Хърватска?

Хърватска беше единствено задачата. А ние взехме решение да създадем още няколко изяви. В Словения, където пяхме, искахме особено позволение за осъществяване на две песни в пещерата Постойна. Там пяхме подземен, в една от най-големите пещери в света – 20 километра тунели, където 5 километра пътувахме единствено с влакче. Пяхме на антична сцена, по този начин да го кажем – това е в град Пула арената, която е строена редом с арената в Рим. Пяхме в Италия също. Там, на най-големия площад с аспект към Адриатическо море, ни приветстваха хора от целия свят и също изпълнихме " Санта Лучия “. И туристите пяха с нас и ни приветстваха бурно.

Колко време в действителност прекарахте в тези страни?

Четири нощувки, пет дни бяха. Но изпълнени с доста усещания. Много пътувахме с автобуса, уморително беше, само че си заслужаваше всеки един километър, всеки един час, който минахме там, седейки и настройвайки се за това, за тази задача – да представим България и Пловдив.

Сега доста хора, които слушат, младежи най-вече, несъмнено си споделят: това хорово изкуство не е ли към този момент отживялост? Аз персонално ужасно доста почитам това изкуство и даже имам афинитет към него. Но какво да кажем на тези младежи, които си мислят, че надали не това не е нещо доста значимо за нас, българите?  

Хоровото изкуство е не просто живо, само че то пулсира в града ни. Хоровото изкуство построява дисциплинираност преди всичко, сензитивност, тъй като във всяка една ария е закодиран смисъл. Изгражда екипност, тъй като ние работим дружно и по партии, по гласове. И когато един човек единствено от дадена партия – сопрано, алт, тенор или бас, единствено един човек нещо се разсее, каруцата се спъва и може да пропадне в канавката. Също построява просвета. Ето, ние пяхме за хора, които може би не знаят нищо за България, само че си потеглиха с толкоз топлота в сърцето, тъй като усетиха духа ни. Ето, това е силата на изкуството. И младите я носят. Стига да посмеят да се доверят, да дойдат да видят, най-малко да дойдат да видят.

Добре, а по какъв начин осъществихте това пътешестване? Все отново знаем, че вие сте самодейци. Как осъществихте това пътешестване?

Благодарни сме на господин Панов, на целия отдел " Култура “ за поддръжката, на Община Пловдив, които по съставен елемент 2 – " Мобилност “, кандидатствахме и ни утвърдиха, с цел да може да проведем това мероприятие. Другата част си заплатиха хористите. Разбира се, не коства едвам отидеш на една екскурзия, по-евтино излиза, само че тъкмо с помощта на тази стратегия " Мобилност “ го осъществихме.

Много светли празници поисквам на вашите слушатели, да изкарат прелестно. На вас – също. Продължаваме напред.